За какво ми е пролет без тебе, любов?!
За какво са ми всичките тези
красиви, ненужни цветя,
ароматните нощи безсънни
... и страстни?!
Не, не искам да милвам ничии други коси,
не, не бих пожелал даже златни.
Не ме слушай, любов!
Остави ме от болка да страдам!
Не ти трябват на тебе сълзи,
а усмивки във весели къщи.
Не се връщай любов!
Не по същите твои следи
на ранена кошута... върви!
Към провала лице не обръщай!
За какво ми е пролет без тебе, любов?!
Нека сняг да вали!
Да затрупа мечтите,
че без тях не боли.
© Иван Иванов Todos los derechos reservados