Пристъпвам тихо в старата ни селска къща.
Там вечно тя, носталгията, ме връща.
Там прах покрива старите ни снимки,
там избеляват детските картинки.
Минавам аз през прага на вратата,
дето неведнъж си белих колената.
През хилядите спомени минавам
и пак усмихната оставам.
Вътре - маса, ваза и два стола;
вътре - дядо ми с брадата си набола.
Вътре - спомени за топла баница;
вътре - с книги пълна лавица. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse