3 mar 2013, 9:26  

За кой ли път 

  Poesía » Otra
555 0 3

 

За кой ли път от Ангелите прах

посипа ни се свише на главите

и аз мигът, свещеният, проспах

да зърна ореола на предците?

 

За кой ли път кометите над нас

надвисваха опашки страховито

и в тъмна нощ орисваха без глас

човечеството на хорото вито?

 

За кой ли път разминахме се днес

да почетем и мъртвите, светците,

загиналите в бран без кост и вест,

на меча и на словото борците?

 

Да палнем свещ пред Бога ни хрисим

в олтара, дето страстите замират

и чуеме божествения химн

в камбанен звън, във щурчовата лира,

 

че те да ни разбудят съвестта,

заспалият ни дух да се пречисти

и светло да се върнем във света

на Димчовите белоцветни вишни!

 

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "че те да ни разбудят съвестта,
    заспалият ни дух да се пречисти
    и светло да се върнем във света
    на Димчовите белоцветни вишни!"
    Как хубаво си го написал!
    Прегръдка, Рудин!
  • Много силна поезия, ритмика и стегнат изказ!Поздравления!
  • ?!Не проспиваме мига.
Propuestas
: ??:??