Na-aN (Милена)
27 464
12 jul 2007, 11:57

За красивия човек, който ми се случи 

  Poesía
1218 0 6
 

случи се

най-парещото

слънце

ме докосна

през пясъчното лято

морето

бе

прилежно сресано

от

гребена

на белите вълни

заглаждах морските коси

и

панделки им връзвах

с разноцветни връзки

повярвах в нашите рисунки

с клечки

за мене

станали

монотеизъм

случи се

да се стопя

под най-красивата усмивка

осъзнах

не е изцяло моя

проплакваха

дъждовни

сълзи

дар

за

жадната Земя

случи се

така да те желая

че

да се погубвам в сънища

обсебвана

в налуден фанатизъм

да изпълзявам

през душата си

превърната във друга

като че бяхме две

родени

от утробата

на изкушение

да бъдем

твои

случи се

любов но

само с мен

и плюех кръв

като си тръгна

© Милена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пишеш чудесно, Na-aN !!!
  • харесвам те.

    и ти пиша 6,
    макар че оценяването-по принцип-
    ми изглежда създадено за даскали
    и журита))

    Работи,
    развивай се, радвай се,
    забавлявай се.
  • Ето те отново в целия ти блясък!

    "и плюех кръв

    като си тръгна"

    С това тотално ме спечели Имам някакъв странен афинитет към кръвта
  • Вълшебно! Като стогодишно ехо от един единствен акорд. Накрая заглъхва ли? Не разбрах. Поздравления!
  • Интересно е !
    На мен ми хресва !
    И аз не обичам анонимните !!!
    Оценките ми винаги съответстват
    на коментара !
    Обратното е малко подло !
  • Защо не си ми оставил коментар,като си ме оценил? Ще се радвам да си кажеш мнението,защото ми помага да се самоусъвършенствам.
    Благодаря,предварително!
Propuestas
: ??:??