От скуката на сиво ежедневие,
от тихото на сънено безвремие,
от липсата на трайно вдъхновение
логично гръмко се роди презрение.
Презрях безцветното и липсата на мнение
и пъстротата на измислени лица,
безкрайното море от извращения,
лъжци с наивен поглед на деца!
Дали защото красотата бе изчерпана
или, поради липса на търпение,
започнах да се взирам начумерено
в бездънното в човешкото падение. ...