За края на приятелството

4 may 2012, 9:41

Poesía » Otra

1153 0 2

Не проумявам защо си отиваш,

ще ми се да можех да те разбера,

но знам едно - ти пое по своя път,

и аз не трябва, и не искам да те спра.

Между нас приятелството вечно ще стои,

то във времето ни свърза, запомни.

Без значение какво съдбата ни крои,

и колко много ще боли.

Превърнахме се в две непознати,

а преди споделяхме толкова много мечти,

всичко блестящо и ново те радва, нали?

Увлече те друго, забрави за мен,

сякаш не ме виждаш вече дори,

Приятелството ни свърши и аз трябва решение да взема,

занапред по кой път да поема.

Сещай се за мен накъдето и да отиваш,

аз ще те помня, лоша шега в живота ми изигра.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

AllySevellow (Алиса Севелоу)

2012-05-04T18:59:19+03:00

Блгагодаря, точно живота ми преподаде този урок...!!!
ASD317 (МАРИЯ ИЛИЕВА)

2012-05-04T13:23:49+03:00

БРАВО,АЛИСА!ИМА МНОГО ДЪЛБОК СМИСЪЛ В ТВОЕТО СТИХОТВОРЕНИЕ,НО ЗА ЖАЛОСТ В ЖИВОТА Е ТАКА.