11 ene 2008, 8:25

За любов 

  Poesía » De amor
698 0 3
 

Как така ме намери

сред телесния зов

за любов

на толкова други

жени

непоискани,

сякаш мислите,

преболели да чакат

докосване в мрака

са те искали

истински.

Сякаш дланите,

укротени от плахост

за докосване сляпо

са те носили

в мекотата на пръстите...

И са искали още.

И са чакали още...

И с душа

непокорна, некръстена -

премаляла

в очите ти лягам.

Късно е

за последно докосване

и си мисля

за после...

Сетивата ми някой е вързал

на възел.

 

© Мери Добрева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??