Ти казваше, че дълго ще вали,
но аз пък все не те дочувах в мене.
Да можеше да спре да ме боли,
дъждът да гали пътя ми от тленност.
Да милва с дъх душата ми в небе,
една душа, тъй носеща си кръста.
А мъртво е днес твоето сърце,
защото вече за любов е късно!
© Аз Todos los derechos reservados