22 sept 2011, 9:00

За любовта 

  Poesía » Filosófica
882 0 22

Когато любовта

 в дълбините запраща,

бясно бушува,

без дъх те оставя,

изведнъж те издига,

като вълна се разлива,

и, напук, те намира,

неотлъчно те следва

и ту укротена -

по челото  милва,

ту буен жребец -

по брега галопира,

когато е така неудържима,

 на крилете И се понеси,

че птица Феникс е тя

и има сила дори

 от пепелище

чуден свят да роди.

 

http://www.youtube.com/watch?v=UomJZY7HH-k&feature=related

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??