ЗА ЛЮБОВТА

Мислите всички – помислени,

Думите пък изречени,

Мечтите докрай измечтани са,

Надеждите – пожелани си.

А дали Любовта изживяна е

и има ли малко от нея за мен?

Или докрай преживяна е -

            изгубена, онемяла, забравена...

Сигурно крие се някъде,

тайничко чакайки случая

с грохот да мине отгоре ми,

влачейки всичко след себе си.

А аз, бездиханна останала,

вярна на себе си, може би,

в шепичка малка да взема я,

в пазвата топла да сложа я.

И да я пазя със Вяра изгаряща

в сърцето си биещо.

И само с усмивка да мисля си:

„Ето, изгря и за мен ЛЮБОВТА!”