20 ene 2008, 14:11
За любовта, раздялата и още нещо...
Излъгах. А сетне се хлопна врата.
И млъкнах. Аз имам още за даване.
И си тръгна. Тост вдигам за това.
Не си падам по дългото прощаване.
Каза ми: „не заспивай, когато умират звезди!”
И аз в пулса си приех уморената вселена.
Каза ми: „аз ще си ида, но ти ме помни!”.
И аз си спомних, че от тъга съм обзета.
Сетне дойде последното.
Онова, дето от хората се плаши.
Виж, крайна глътка от питието,
времето ни свърши, миговете и всичко „наше”.
И аз гледах обезумяла - птица в клетка.
И ти спокоен стоеше ми отсреща.
Приумица. Една история човешка.
За любовта, раздялата и още нещо...
Че приказката свърши зле,
кой ли е видял. Но нека...
Ти отиваш си желан. И по-добре.
Аз оставам немечтана. Има ли утеха?
И аз излъгах. Че няма да те помня.
И ти обеща. Че няма да се върнеш.
Драма. Без актьори. Без гърмежите топовни.
Камбаните за нас не бият. И хората не се обръщат.
И птиците не ни скърбят.
И морето тихо е, вълнисто.
Спи, в сън сънува ни светът.
И времето е бяло и до болка чисто.
Нека всичко мине без кръвоприлития и сцени.
Нека историята свърши тихо, по човешки.
Нека на себе си разкажем, (костюмите са снети)
за любовта, раздялата и още нещо...
И млъкнах. Аз имам още за даване.
И си тръгна. Тост вдигам за това.
Не си падам по дългото прощаване.
Каза ми: „не заспивай, когато умират звезди!”
И аз в пулса си приех уморената вселена.
Каза ми: „аз ще си ида, но ти ме помни!”.
И аз си спомних, че от тъга съм обзета.
Сетне дойде последното.
Онова, дето от хората се плаши.
Виж, крайна глътка от питието,
времето ни свърши, миговете и всичко „наше”.
И аз гледах обезумяла - птица в клетка.
И ти спокоен стоеше ми отсреща.
Приумица. Една история човешка.
За любовта, раздялата и още нещо...
Че приказката свърши зле,
кой ли е видял. Но нека...
Ти отиваш си желан. И по-добре.
Аз оставам немечтана. Има ли утеха?
И аз излъгах. Че няма да те помня.
И ти обеща. Че няма да се върнеш.
Драма. Без актьори. Без гърмежите топовни.
Камбаните за нас не бият. И хората не се обръщат.
И птиците не ни скърбят.
И морето тихо е, вълнисто.
Спи, в сън сънува ни светът.
И времето е бяло и до болка чисто.
Нека всичко мине без кръвоприлития и сцени.
Нека историята свърши тихо, по човешки.
Нека на себе си разкажем, (костюмите са снети)
за любовта, раздялата и още нещо...
© Ди Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Благодаря ви!
-
Една история човешка.
За любовта, раздялата и още нещо...
!!!Браво!Поздрав!Много ми хареса!
-
"И птиците не ни скърбят.
И морето тихо е, вълнисто.
Спи, в сън сънува ни светът.
И времето е бяло и до болка чисто." - Прекрасни думи!!!
Силен стих, вълнуващ, докосна ме...
Поздравявам те!
Ще чакам следващия път да ни зарадваш с някой разказ само за любовта!
-
Тъжно и дълбоко!Харесва ми!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
