9 abr 2011, 22:52

За Майка 

  Poesía » Otra
752 0 2
Един път не ме предаде,
ти човека в мен създаде,
колко мъчно ме отгледа,
с трудности се сблъска
и съдба проклета.
Колко пъти се лиши
за доброто ми?
Зная как безмълвно плака,
зад усмивката личеше сълзата.
Все за мен търпя
тежкия труд и върлия студ,
болеше те, но живота си на мен ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Митко Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??