"И ти ли ще отплаваш като другите,
откраднал късче обич от душата ми?
Уплашил си се може би от бурите
на дните ми и вдигаш си платната.
Дано да са попътни ветровете ти
и водят те към изгрева на слънцето.
Не спирай, щом достигнеш бреговете.
Съкровищата често са на дъното."
Така открихме мъртвата русалка -
с писмо от кръв, заплетено в косите,
отпуснала главицата си малка
за пръв и сетен път върху скалите.