За малко
Не ме оковавай
в бетонни прегради,
не слагай рамки
на душевната ми свобода,
остави ми прозорче на обектив
между всичките сгради -
да оценя твоята красота,
да се връщам при нужда сама.
Не искам чорбаджии на душата си вече,
а само малко мъжка топлина,
за час, за два бъди до мен и толкоз -
връщам твойта свобода.
Не идвай в късен час,
не хлопай,
не ме търси във другите жени,
когато тръгвам си, назад не се обръщай -
била съм твоя и преди.
© Триб Трибс Todos los derechos reservados