Сърби ме миналото -

            предопределено,

във живи рани

            се превръща.

Тъй всичко ужким

            е за мене наредено...

От памтивека имам

            дългове да връщам!

От кармата не бягам -

            ще я плащам!

Но иска ми се тъй -

            да ми дадете,

една отсрочка мъничка

            през лятото,

пък после -

            всичко ми вземете.

То лятото

            ми е любимо

и искам всичкото

            да е за мене:

и слънцето

            във златен прах обсипано

и вятъра,

            и върховете.

И даже ако е

            дъждовно,

пак искам си го

            - да ми пее.

Че той дъждът на лятото

            - особен е:

разплискал бреговете на следобеда

            - хем плаче, хем се смее.

И жегата обичам

            - да ме пари:

боли да дишаш огън

            - не, не се оплаквам!

През лятото не мисля

            - само се разтварям,

потъвам бавно

           - безостатъчно.

И нощите през лятото

            са чудни.

Небето е с брокат

            обсипано.

И шепнат тихо

            тайните си лунни,

секвоите,

            във парка на мечтите ни.

А най-вълшебно е,

            когато свършва

и всеки слънчев ден

            е уж последен.

Да, знам,

            че имам дългове да връщам!

За малко само още

            лятото ми оставете!   

Shava-he