15 abr 2005, 20:21

За малко си помислих... 

  Poesía
2217 0 18
За малко
си помислих,
че си моя дом
и в теб
е настанен
покоя.
Безкраен,
съкровен,
надежден
и мечтан,
че щом си тук
това е рая...
За малко
си помислих,
че си моя дом,
но после те видях
голям и пълен
с тъга,
проблеми,
страхове
безброй...
За малко
си помислих... ,
но коя съм аз?
Сега,
отново
съм бездомна
с ключ,
но пред
бронирана врата
коя съм аз,
за да отворя?

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??