14 jul 2009, 21:01

За мама 

  Poesía
813 1 4
Колко странно е - годините отлитат,
времето минава, без да спре
и бръчките четат се по лицето ти,
а за теб съм още малкото момче.
Гледам те и виждам във очите ти
една искра от пламъка голям.
Искра, запазила се във годините,
за да поддържа във живота моя плам.
Как белеят, майчице, косите ти.
Иска ми се да ги галя до безкрай.
Иска ми се да се гушна в скута ти,
при тебе чувствам се като във рай. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??