Очичките на мойта дъщеря
отново ме поглеждат навлажнени.
За майка и е и сега скръбта...
За мама ли са сълзите ти, Ени?
Прегръщам я! И малките ръце,
отвръщат ми с прегръдката си сладка...
До мене пърха малкото сърце...
Защо не дойде вече мама, татко?!
И още повече се натъжим,
на двамате ни липсва наш`то маме!
Един друг двамата ний се тешим...
Прегръдката утеха ще ни стане! ...