19 dic 2006, 20:40

За мен 

  Poesía
1257 0 4
Дори и жива
... се питам пак дали живея?!
И боря се, дори не знам
защо го правя и какво печеля.
Не спирам, вечно търся нещо...
Не виждам утре, бъдеще не виждам,
не виждам себе си дори...
а помня малкото момиче
с надежда, с толкова мечти.
Къде е то?! Коя съм аз?!
Не спирам да се питам,
от отговора се страхувам...
от смъртта и от живота -
измислен, ироничен,
несправедлив и нелогичен,
от самотата, от тъгата,
от болката и любовта,
от непознатото и красотата
... и всичко онова, наречено... съдба.

© Роси Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??