Тези очи - така големи и детски наивни,

тези ръце, моите любими.

Тишината, която ме унася,

щом глава на твоите гърди склоня.

Само кукувица ни смущава с пискливия си крясък.

Времето край нас изнизва се, сякаш то е пясък.

Но кой ще каже колко време е изтекло,

щом годините минават, а сърцето тихо се е врекло...

Дарихме си така истински и топли длани,

в дни на щастие без думи помежду ни премълчани.

И когато слънцето залезе, а луната се облее в светлина,

така хубаво е аз да те усещам с дъха, топъл като есента.

И без да ми говориш, поведи ме пак по лунната пътека,

припомни ми нежно за мига и не мисли за утре - то ще носи само красота...