Разбита_отвътре (Силвия)
19 18
11 dic 2007, 12:52

За миг от безкрая 

  Poesía » De amor
1089 0 5
Ледено студена стоя пред теб сега,
ледено студена с ледена душа,
може още да изглеждам жива,
но сърцето ми вече не тупти - ти спря живота в мен.
Виновен си - ти всичко в мен уби
за миг от безкрая, където ме отведе
и сам-сама остави!
Там сред сенките да бродя
и доброто сама да търся.
Със сълзи в очите аз си спомням само
как щастливи бяхме в нашия свят -
цветен рай, но за миг от безкрая
ти сложи край на таз измама,
нежна и красива като листенце на
орхидея. Орхидея, която
ти откъсна от моето сърце
и обгърна с ледена ръка.
Тогава свърши всичко и усетих
само полъха на студения вятър,
който макар и нежно погали ме,
сякаш казвайки - "Не плачи! Той ще се върне."
Но ти не се върна, ти остана там -
в твоя измислен свят, където всъщност съм и аз!

© Силвия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??