22 feb 2019, 13:34

За милата ми майка 

  Poesía » Verso libre
1137 4 3

В дъждовен майски ден

прибрах се вкъщи - у дома.

Небето плачеше с мен,

прегърнах най-достойната жена.

 

Мила майко,съжалявам!

От своя път се отклоних.

Дълбоко вечно ще се обвинявам,

че с това те нараних.

 

Прости на бедният си грешен син,

скърбящ от своите дела,

жадуващ да получи само

твойта нежна топлина.

 

Ти си майка свята,

ти , която ме роди.

Божий ангел служещ вярно,

аз обичам те, помни!

© Тодор Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Съгласна съм с Лидия, чувството от прочита е силен и би могъл да разплаче от радост. Благодаря.
  • Понякога не е необходимо да присъстват много метафори, за да се придаде по- голяма образност на авторското послание. Всеки куплет, всяка строфа е пропита със сърдечното синовно чувство. Спазената ритмичност на стиховете подчертава още повече любовта на автора към майка си. Стихотворението звучи много лежерно и топло. То е израз на душевността на автора. Твори все така!!!
  • Благодаря !
Propuestas
: ??:??