Сълзи по скулите се стичат
и мокрят моето лице.
От теб научих се аз да обичам
и стоплих моето сърце.
С тебе аз семейство свих,
а после и деца родих.
С труд и упоритост в сърцата,
отгледахме си ние децата.
Сега пораснали са те
и топлят моето сърце.
Вървете вие напред, деца,
градете своята съдба.
Борете се за хляба и водата,
с работа и упоритост в
душата.
А кога постигнали сте вие целта,
ще гледат гордо майка и баща.
С преплетени ръце и радост в сърцата,
ще си
тръгнем ние от този свят
и ще ни е леко на душата.
Помагайте си, мили мои, тогаз
помагайте си, защото вие сте братя!
© Виолета Денчева Todos los derechos reservados