ЗА МОИТЕ ФЕТИШИ

За първи път,

 след толкова години,

в еден читалищен салон,

 аз срещнах пишещи

 неуморими,

поставяни от мен на трон

Аз пиша сихове

 от много малък

И пишещите

 все съм величал!

Мечтал съм с тях,

да хапна залък

 и в пътя им

 да съм вървял!

Кумири бяха ми

 в душата,

 пред мене

 училите в  Първомай:

Пангъгата,

РеПето

и Пашата.

Най-важните за мене

 в този край!

Признавам си

 дори не ги познавах

 и нищичко от тях

 не съм прочел,

но чуех ли ги

аз от стола ставах!

Такава практика си

 бях въвел.

Един поет във София

бях срещнал,

преди години

 в един градски рейс,

и тъй го зяпах безутешно,

 но туй за мене бе

 голяма чест!

И днес  дойдох

 в една „уеб сайт„ сбирка,

да видя що за хора

 пишеха със мен

Бях притеснен

 от мойта  градска спирка...

Но аз от виденото

 не бях възхитен!

Във залата аз срещнях

 шепа хора

 и всичките невзрачни,

 като мен,

които търсеха

 в Пегас

 опора...

И аз не бях

 Удотовлитворен!

Разбрах, че са

 далеч от съвършенство

 и че прохождат

 в този занаят

и с лични връзки

търсеха блаженство

 и  искаха

в живота да вървят!

От всичко туй,

 аз бях разочарован,

и казвам ви

 не бях и възхитен,

макар и аз,

 че в тази нива ровех,

да найда малко

 почести за мен!

23-28.12.2014г. София