Имам си аз едно момче.
То ми е много на сърце.
Като малки с него правехме безброй бели.
Играхме, пяхме и се много смяхме.
Но замина надалеч да следва. Уви.
И остави своите сестри да тъгуват в черните нощи
на Софийските покрайнини.
На Черноморието сега сам стои,
учи за кораби и реки.
Мартин му е името - Гордост наша си ни е сега.
И обичаме си го от душа!