За теб аз изписах безкрайни куплети,
за теб аз изписах близо безброй.
В шкафа ги намерих и душата ми клета
за тях изплака тъй жален вой.
После подпалих страниците, превърнах ги в дим.
Кому са нужни близо хиляда листа?
За теб аз ги пишех, теб - моят любим
и сега те за моя любим ще горят.
Дано пушекът някак влезе в твоята къща
(да отвориш вратата-загуба на време).
Защото аз знам, ти мъка не пущаш.
Може да нацапа килима, някой пръстен да вземе.
И представи си, някоя плоча надраска,
за грамофона, който аз ти подарих;
от страница на някоя книга с ласка
да изтрие дума в любимия ти стих-
стих, от друга любима написан,
моите вече отдавна горят...
Дойде до твоята къща пушек стъписан ,
за да могат чуждите стихове да замълчат.
Те не млъкват обаче, бият се с дим,
бият те моите стихове, куплети,
написани те са за моя любим,
но чете той страници от други поети...
***
А пръстите ми, милите, и те ще изгорят,
за да не могат повече за тебе да пишат.
Белите ми дробове от пушека ще умрат
и истински повече няма да дишат.
© Ал Todos los derechos reservados
маниер на изразяване. В него е закотвена поезия. Това не е просто една интимна изповед. Много повече е. Или поне на мен така ми се струва.
Сърдечен поздрав за импониращия поетичен текст!