За теб аз изписах безкрайни куплети,
за теб аз изписах близо безброй.
В шкафа ги намерих и душата ми клета
за тях изплака тъй жален вой.
После подпалих страниците, превърнах ги в дим.
Кому са нужни близо хиляда листа?
За теб аз ги пишех, теб - моят любим
и сега те за моя любим ще горят.
Дано пушекът някак влезе в твоята къща
(да отвориш вратата-загуба на време).
Защото аз знам, ти мъка не пущаш.
Може да нацапа килима, някой пръстен да вземе. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse