Отидох на терасата,
за да подготвя мисълта си
за Рене Магрит.
По-точно - щях да гледам филм за неговата биография.
Запалих си цигара,
опънах си краката от фотьойла
и се вгледах в неслучайно-перестите облаци -
крилата на небето.
После сведох погледа си долу -
по циментовия под със натрошената мозайка
в черно-бяло.
Най-естественият под в България, ...