Писал беше вчера тук един колега,
За дракони и музи некъв смешен стих.
Четох аз и тежка муза ме налегна,
и викам дай и аз да мацна един щрих.
Може и да не съм никва поетеса,
ама реших и аз да се разпиша,
гледам всички в стихове се месят,
та викам дай едно пък да напиша.
За драконите – май ни един не знам...
Обаче ако ще си дрънкаме за муза,
не търсете нейде във гората.
Не е в люспите на дракона вратата,
а в изтърване (поредното!) на автобуса.
Стане ти скучно - тресне те в главата.
И няма как – да дращиш почваш с плам.
Музата е червей, глист досаден,
който те тормози денонощно.
А си му отказал - става безпощаден
и всичко друго става невъзможно.
За другите не знам, ма мойто вдъхновение,
душа дава по тъмни доби да се вихри.
Какво да правя - аз съм сова по рождение
и мозъкът ми късно бръмка, а не цикли?
Ако някой пише, не дирете муза, ни люспеста гад
Няма никакво вълшебство там, пък камо ли обрат.
Оставете драконите да си спят спокойно -
не са виновни те за ничии писания.
Да кажем истината май е най-достойно:
Който пише просто... търси си внимание... 😊
Така че драги "дракони", поспрете!
Недейте взема всичко толкоз остро😊
За свойте „поетеси“ принцове бъдете.
Че люспести гадини има доста. 😊
© Бистра Стоименова Todos los derechos reservados
Това реално тръгнах да го пиша като коментар под стихчето на mislitel (Георги Каменов), но като стана много дълго, викам дай да си бъде самичко