Красивото слънце на моя живот си ти,
обичам те с цялото си сърце, надявам се и ти,
обичам да си до мен,
тогава се чувствам уверен и променен, 
по-точно ставам джентълмен.
Когато ме докоснеш с ръка,
времето се забавя 
и чувствам как ми расте коса,
но не обръщам внимание на това,
защото не мога да сваля очи
от твоята снага ,
не мога да се наситя на красотата ти, самодива,
ти си толкова красива,
щом зърна твоята усмивка,
да я целуна ми се приисква,
когато те прегърна...
просто чувството от този миг
не мога да го върна,
затова искам да те прегърна...




П.С Това е едно от първите стихотворения, които бях написал, дано да ви хареса