16 jul 2008, 10:30
За насъщния
Не ми пиши. Адресът не е същият.
Смених го – трябваше да бягам.
Не даде ми от хляба си, насъщния.
Не даде и на друг да ме нахрани.
Не ме търси. Далече съм оттука –
кервана към пустинята ме блазни.
Във пясъка, където всичко гине,
не ме оставиха да бъда жадна.
Не ме вини за хляба и за жаждата –
в пещта на въглен стана, не златист.
Адресът ми е “Непозната радост”,
а номерът не се чете. Уви.
© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Блонди,обожавам да те чета, някакси ми въздействаш,чувствам се по силна.Благодаря ти и прегръдчица от мен.
-
Във пясъка, където всичко гине,
не ме оставиха да бъда жадна.
Великолепен стих, Геновева! -
!!!
Пишеш страхотно!
Аплодисменти! -
Силен стих,вълнуващ !Поздравления!
-
Браво...!
адрес...Непозната радост!
много ми хареса, Геви...с обич. -
Благодаря ви и Пещерски, откриват ме, защото искам да бъда открита...
-
Написала си страшно въздействащ стих, Геви!!!
-
Силно!Прекрасен заряд!
-
Адресът ми е “Непозната радост”,
а номерът не се чете. Уви.
* * *
Много ми хареса!
Браво! -
"Във пясъка, където всичко гине,
не ме оставиха да бъда жадна."
Аплодисменти!!! -
Страхотия! Не мож се скри, ще те открият!
-
Превъзходно!
-
Прекрасно!!!
Прегръдка за силата в стиха!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
въздействието е силно!!!
поздрав от вълчо!!!