Дъждът безмилостно болезнен капе върху моята душа
С мъка пак отмива поредната лъжа
Неспособна съм отново да даря любов!
И лицето помръква с идването на нощта.
А спомените пак изплуват,
давейки ме в розов океан!
Лицето, онова познато,
усмихнато обръща се към мен
Със усмивка най - сияйна и
с очи изпълнени с копнеж
ми казват тихичко "не говори"!
Думите потъват във сърцето, ...