infinityNoMore (Ели ИзбериСи)
31 15
4 nov 2009, 1:36

За него 

  Poesía » Otra
666 0 3

За него казваха, че е на двадесет и три
и искаха с усмивчица една да ги дари.
Аз в очите му намирах я -
за мен тя беше като на дете...

Всички с трепет чакаха го,
в къси смешнички поли.
Давеха се с дим, щом погледа му срещнеха
и кикот в стил "вземи ме" в коридора пак ехти.

Седях и гледах отстрани и страх ме глождеше отвътре,
че очите му, ако съзра, не ще отмина с вдигната глава...
С поглед аз не го докоснах, но щом разминахме се ние,
малки спомени от бъдещето накараха ме да настръхна...

Разбрах какво е да вървиш и всичко долу да потъва,
усетих полъх нежен как копие в сърцето ми забива,
удавих се във поглед тъмен и тъй мъжки нежен
и успях да се изправя... след като изтече между пръстите в прегръдка...

08.02.2007

© Ели ИзбериСи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси, Тошко
  • Много е красиво и някак си нежно, забавно и закачливо. Поздравявам Те за Творбата.
  • Може малко да го редактираш. Иначе замисъла ми хареса. Ето едно предложение от мен:


    За него казваха, че е на двадесет и три
    И само с поглед карал сърцето да се разтупти
    Но аз единствена в очите му откривах
    Усмивката, която той от всички крие...

    А как очакваха го с трепет,
    Разголили бедра под късите поли
    В дим се давеха щом погледа му срещнат
    И караха с кикот коридора да ехти „ела и ме вземи”

    Стоях, разглеждайки ги отстрани,
    А странен страх ме глождеше отвътре,
    Че щом разминем се и срещнем се с погледи
    С вдигната глава не ще си тръгна

    Не го докоснах с моя поглед,
    но с неговия ме докосна той
    разминахме се като айсберзи от лед
    за бъдещето мислите отнеха ми покоя

    Разбрах какво е да вървиш,
    а всъщност да потъваш...
    удавих се в погледа безбрежен
    изтекъл между хорски стъпки...


    Малко не ми се получи края, но може още малко да се пипне
Propuestas
: ??:??