Още ме обичаш, аз знам това,
мечтаеш да хванеш мойта ръка,
но страх те е теб от много неща,
аз се протягам, но ти дърпаш свойта ръка...

Като любовници ние се крием в нощта,
любовница нека съм, но не и сама!
За тебе боли ме, признавам си аз,
без теб съм нищо и тъжен ще е моят глас!

Защо да го крия, защо да тежи,
нима моето сърце все трябва да го боли...
Нека споделя ти какво си за мен,
как минава без тебе моят ден!

А ти се страхуваш да не ме нараниш,
мислиш го постоянно, даже не спиш!
С чувствата ми нямал право да играе той,
не се дърпай, остани си герой!

И двамата ще ни боли,
но какво от това,
най-силна се чувствам
хваната за твоята ръка!

И нека боли ни,
и грешни да сме,
хванати една за друга
да са нашите ръце!

Имам си някой,
ти също си имаш,
но и двамата знаем,
това не са нашите любими!

Само с тебе животът има смисъл,
само към тебе ме води всяка мисъл!
Само с тебе се чувствам добре,
слято е моето с твоето сърце...

И ти не се прави на силен,
аз виждам - не си!
Виждам, за мен боли те 
и много ти тежи!

Защо се преструваш,
да, признай си пред мен...
Не си с ледено сърце,
не си супермен!

Знам, заради другите 
правиш го това!!!
Какво те интересуват те,
хвани се за мойта ръка!

Може да сме мошеници,
любовници зли!
Но само когато съм с тебе,
вътре в мен не боли!

Двамата ще се справим,
нека ни упрекват те!!
В съня дори само да се виждат 
мойто с твойто лице!

Аз знам, пак ще изкараме 
някак си този живот...
Просто сме обречени да се криеме
заедно с тебе до гроб !

И знай,
свързани са наш'те души,
заедно ли сме -
няма кой да ни победи...

Ще изтърпим всичките болки,
ще изтърпим всички беди,
защото обичам те аз,
защото обичаш ме ти!