За нежността и други грехове

17 mar 2013, 11:24

Poesía

1226 1 4

Излизам в тъмното, за да разходя

натрупаната нежност…

Да помълча със вятъра за формите на дюните

и топлината им,

докато челото ми изстине и се разкъса

облакът, под който съм се скрил…

Каишката подрънква празна

в лилавите очи на тишината,

нежността се е отвързала - несподелена

и притаена в сенките - звездите ми брои…

Ще намери ли пътеката

и как без нея ще живеем?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

yotovava (Валентина Йотова)

2013-03-17T20:10:02+02:00

Да помълча със вятъра за формите на дюните...
...
нежността се е отвързала - несподелена
и притаена в сенките - звездите ми брои…

Определено ми харесва.
radiola (Рада Димова)

2013-03-17T13:33:09+02:00

Пак успя да ме омагьосаш!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-03-17T13:08:26+02:00

!!!
toxin (Таня Донова)

2013-03-17T11:25:23+02:00

Определено си нетрадиционен, а при теб това е плюс!