Нещастните любови ние знаем ги,
нещастните любови като мисли са.
Те пълнят те със думи неизказани,
които май напразно ги измислихме.
Нещастните любови са по устните –
напукани и жадни за обичане,
но вярвай ми, отдавна е доказано,
че те са като сълзите – излишни са.
Превръщат те в дъждовно отчаяние,
превръщат те в кафето ти изстинало
и будят само чуждо състрадание,
потупване по рамото и стига ти.
В гърдите ти стипчиво нещо пари ли?
Езикът ти пресъхва, ще заплачеш ли?
Това ли е клиширано страдание?
Дави сърцето си, глупаче!
Омразата била за слабите.
Това май да си тъжен значело.
И как пък да не ти се плаче, щом
даже да умираш многозначно е?
Дави във себе си омразата,
с омразата го погреби.
В любов роди се – тя заразна е
и сякаш май умираш без дори
да знаеш за какво ти се живее.
А ти до скоро искаше да го боли,
но болката не е решение.
Омръзнаха ми тези сиви дни.
Тежи и въздуха от полуистини.
Нещастните любови забрави,
тъгата си я заключи във стихове,
защото ние ще сме влюбени
единствено и само във мечти.
Това ще ни направи истински.
© Есенна песен Todos los derechos reservados