За опозорената любов и градския ад

1 sept 2018, 1:10

Poesía

422 1 2

Отекваха кухите стъпки в паважа,

сред бледите сенки на градския дух

в нощ неприветна през третата стража –

тогаз скръбен вой дойде в моя слух.

Из нежната гръд със кървава рана,

побягна самичка тя вън от града,

кат' птиче безволно, с рокля раздрана,

опозорена си тръгна сред нас любовта.

Усетих как червей ми гложди сърцето,

а другите бяха спокойни кат' гроб.

Празнуваха всички с любов тъй превзета,

но как се обича без да има любов?!

Избледняха нейните кървави стъпки,

навярно издъхна самичка на прага.

Започна се празник и побиха ме тръпки –

с конфети празнувахме живи във ада...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.