7 may 2016, 10:55  

Вечеряне на свещи 

  Poesía
315 0 2

Хайде, мила, да вечеряме на свещи!

Спомняш ли си още младите ни срещи?

Като млади оттогава си мечтахме,

а за бъдещето с минало плащахме.

Че тогава лягахме си нажежени 

и превземахме баири заснежени.

Утрешния ден го чакахме със радост,

щото той ни носеше и нова сладост.

Вечерите наши бяха твърде къси

след поредните любовни земетръси.

 

Днес, след толкова изминали години,

взиращи се вече в небесата сини,

нека пак да си вечеряме на свещи -

да се върнем, скъпа, в спомени горещи.

Щото утрешните дни сега ни плашат.

тези страхове в душите ни тарашат.

Дълги са ни, мила, вечерите вече,

щото в пътя стигнали сме надалече.

Тези свещи са последните светлици

за отдавна побелелите главици.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова е хубаво... Оставам изумена тук. Вечерта като сянка на живота, удължаваща се с времето и приближаваща към залез...
  • Прекрасно!
Propuestas
: ??:??