Нежност си, Пол.
И безпомощност.
А си мъж два метра
и сто килограма.
Пропиляваш живота си.
Наведнъж
проиграваш
и пропиваш възможност
за двама.
Пишеш хубави стихове, Пол.
И си искрен.
Искрен си,
даже когато ме лъжеше,
че си Принца ми.
Как остана без работа
толкова време
и без пари?
6 лева в джоба ти до 10-ти?
Това истина ли е?
И няма да ме посрещнеш на гарата?
А у вас -
спрян е токът?
Интернетът ти?
Телефонът?
Надеждата е отписана?
Не, не вярвам.
И ти не го вярвай, Пол!
Само временно е
притискането.
И ти пращам любов, Пол.
Проверявай в пощенския си клон!
"До поискване".
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
А всички мислят, че си пораснал...
Този свят, Пол, не е за мъже.
Сатана е заел мястото им...
Хареса ми, Павли, болезнена истина... но ми е жал за Пол
И Пол, и Поля... на едно дередже сме вече...
Дано да има надежди за добри вести!
Пожелавам ти го от сърце!
Честито Благовещение!