За пореден път
За пореден път взимам аз молива,
за пореден път ти си ми в главата,
за пореден път за болка аз ще пиша,
за пореден път за тебе аз ще пиша.
Пиша дума след дума, а има ли смисъл?
Тези стихове не ще те върнат, не ще си пак в моите прегръдки.
Ах, безмислици отново пиша! Искал съм с теб да бъда!
Няма ли най-накрая да проумея,
ти веч не ме обичаш!
И отново безвкусно е всичко
и отново е сиво ежедневието. ...