2 sept 2007, 12:53

За последен път 

  Poesía
653 0 6
За последен път ти докосвам косите
и се моля дано да е сън,
но защо са истински сълзите
и всичко реално е вън?

За последен път ти докосвам устните
и се моля сън да е пак,
но очите ти тъжно ме гледат
в тях личи и обич, и мрак.

За последен път гледам лика ти
и се моля - дано да е сън.
Няма го, весел, смеха ти,
като чуден, приказен звън.

Но оставаш в мене завинаги
моя щастлива звезда...
да топлиш с надежда сърцето ми -
моя реална мечта.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??