Краят се губи
във няколко капки сърце.
Мракът през сълзи се ражда,
вятърът не може да диша.
Струи феерична печал
през вълни изкорубена
нежност.
Избликва в нощта безответност.
И жал.
Безнадеждност вали.
И светът се руши
за последно.
© Геновева Христова Todos los derechos reservados
с обич, мила Герда.