Дедите ни дошли от Изток,
подгонени от зла съдба,
да почнат дните си на чисто,
да найдат своята страна!
Макар неканени се спрели,
след тежкия и дълъг път...
След много битки са успели,
децата си да настанят!
Но пътя им не бил със рози,
пришпорван бил на стремена,
по тежки дълги коловози,
и в тия смутни времена...
Подтичвали жените боси,
с децата си, като коне,
и не задавали въпроси,
не падали на колене!
Измъчени и изтощени,
те спрели тук на кръстопът
и от природата пленени,
за нея щяли да умрат!
И после дава ли кръвта си
във нейния вековен път!
Прeобразили я с труда си!
Направили я райски кът!
© Христо Славов Todos los derechos reservados