Във едва поникнала тревата
цъфнала иглика розовей
и намига – пролетта с цветята,
пъстра рокля скоро ще развей.
С птици кацнали на раменете
и със златни, слънчеви коси,
с шапка синя – късче от небето
тя красива пак ще заблести.
И дано с усмивка да я срещнем
в тиха вечер, нощи със звезди.
От земята този хаос грешен
с мирис на барут да отшуми.
Някой с топлина да ни погали,
теб и мен, и всички в този свят.
За цветя и пролет зажаднели
нека се опием с аромат!
© Ани Иванова Todos los derechos reservados