За пътите, които молих да ме няма

Morgana (Ди)
188 202

27 abr 2011, 18:56

Poesía

675 0 2

Да се моля ли в тихото мълчание

на стонове и вопли от сълзи?

Да призная ли сетното признание,

че въздишам по паважа след мечти?

Да скрия ли сълзите с една ръка,

а с другата да моля за забрава,

да крещя до болка пред света,

че всъщност предпочитам да ме няма?

Да се усмихна ли? Веднъж поне. Насила!

И да разкрия в себе си една тъга,

една гротеска, измъчена картина,

с дъх на болни сетива...

Или да възкръсна пълнолунно,

като затъмнение,

и душата си да моля да повярва,

като забравено вълнение,

за пътите, които молих да ме няма.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.