За родителите ни

30 jun 2013, 14:42

Poesía

379 0 2

Сега, когато ги изгубих
и станах истински сирак,
стоя пред спомените груби
и преосмислям всичко, пак.
Сега болезнено ги няма!
В душата ми е празнота...
Скръбта ми е по тях голяма!
По друг ми е сега света.
За тях до края им останах
детето, малкия им син.
И обич, и голяма рана!
Надеждата им до "амин"! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За родителите ни

Искате да прочетете повече?

Propuestas