9 may 2020, 6:46

За самотните момичета 

  Poesía
630 0 1
Тя ухае на пролетна виелица,
на стихийност
и непредвидимост.
Окършва клоните по пътя си,
без да има сигурна
посока на метежност.
С вид на ненадейност
има навик
да е неочаквана
и обноски на нежелана.
Оплаква се единствено от себе си,
когато няма нищо за рушене… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Misteria Vechna Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??