За сбогом

25 oct 2011, 17:04

Poesía » De amor

645 0 3

А трябваше отдавна да се случи,
кракът ми да пристъпи този праг...
когато ти вратата ми заключи,
сърцето ми извика "Закъснях"...

Когато гордостта ми бе ранена,
а чувствата ми станали на прах,
и всяка сила в мене бе сломена,
тъй късно ли раздялата избрах?!

Но всяка друга в този дом щом влезе,
в порочен кръг ще среща самота...
Повярвай ми, през този праг излезе,
и от живота ти последно любовта!!!


Но трябваше отдавна да се случи

              Красимира Касабова
                      19 10 2011

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mimamina (Мина Конарова)

2011-10-25T18:54:12+03:00

Не си закъсняла мила! Други врати те чакат!Прекрасен стих!Поздрав!
elenasim1 (Елeна)

2011-10-25T18:49:44+03:00

!!!... болезнено и изстрадано...
mariniki (Магдалена Костадинова)

2011-10-25T18:19:59+03:00

тъжно...но нали казват, нещо, което не е истинско
не съществува дълго...хубав стих, Краси...
хубавото предстои, най-сърдечно..