За щастието

22 may 2007, 17:07

Poesía » Otra

2609 1 21

Когато щастието нощес похлопа
с премръзнали ръце - да влезе вътре,
да го прегърнеш нежно, да се стопли -
ти беше лаконична: заповядай утре!
Затвори троснато, загърнала се в шала,
остави го да зъзне в тъмнината.
Самотна, цял живот бе пропиляла.
А щастието спеше пред вратата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За щастието

Искате да прочетете повече?

Propuestas