За сляпата неделя - песни пеят.
За сляпата неделя - клетви ръсят.
Защото тя, когато е прогледнала,
оказвало се безвъзвратно късно.
Че сляпата неделя ще ни върже,
да разберем навреме не успяхме.
А бяхме още във онази възраст,
във вените кръвта ни прекипяваше.
Воювахме. Мълчахме. Пак отново
започвахме от нулата на чувствата.
Годините запазиха основното -
сезоните им само ни раздрусаха.
Дали умората си каза думата -
два остри камъка брашното мелят.
Невероятно как, но се научихме
завързани от сляпата неделя...
03.09.2008 - 30 год. след "Сляпата" неделя
© Дочка Василева Todos los derechos reservados