За смет

11 ago 2010, 23:11

Poesía » De amor

770 0 0

Откога със цвете не си ме милвал?
Нежно да погалиш раненото у мен.
Да ме притиснеш.
Благоуханно.
Ей така, да осмислиш поредния ми
безумно сив ден!
И докога да чакам все такива като теб?
Цветята да потъпкват.
Да забравят.
Да превръщат хладнокръвно
красивото във смет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За смет

Искате да прочетете повече?

Propuestas